Възходът и падението на Жоан Лапорта PDF Печат Е-мейл
Автор FCB   
21 July 2008

Темпераментът и егото на президента разцепиха основите на отличното му управление

laporta

 

 Гръмотевичната емоция, която предизвика голът на Роналдиньо срещу Севиля на зазоряване на 3 септември 2003 г., бе усетена от чувствителните сенсори на обсерваторията "Фабра". Докато градът спеше, викът на 80 237 гърла на "Ноу Камп" в мача, който започна в 0,05 ч. през нощта, предизвика нещо като лек сеизмичен трус в Барселона.
Досега футболната страст не бе отчитана по такъв начин, но за никого не е учудващо, че в този спорт емоциите са също толкова силни, колкото и движенията на земната кора. Погледната от този ъгъл, Барселона днес е един нестабилен клуб: основите й поддадоха. Кризата се усеща като земетресение. Малцина останаха около Жоан Лапорта, най-популярния президент в историята на клуба - една малка група от най-верните.

 

Идването на Жоан Лапорта на президентския пост през 2003 г. бе посрещнато с ентусиазъм, подобен на този след онзи гол на Роналдиньо. Нямаше сеизмичен трус, но имаше неудържима колективна надежда. Лапорта бе млад кандидат (40 г.), добре изглеждащ, динамичен, обкръжен от екип технократи, преуспели в професионалното си поприще. Сравниха го с Кенеди в ентусиазираните спортни колони на вестниците.

Лапорта премина през дългия път през пустинята със скромност и упоритост, за да превърне опозиционната групировка "Синия слон" в привлекателен проект за един клуб, засегнат от 22-те години на мандата на Нунес и на предсмъртните гърчове на неговия наследник Гаспарт, един палячо с президентски функции. Цели поколения сосиос на Барса не познаваха нищо друго, освен Нунес, личност без дар-слово, ронещ сълзи, оправдаващ своята липса на ефективност с подмолните действия на безименни външни врагове.

Лапорта излезе на сцената със съблазнителен чар. Думите му предизвикваха оптимизъм, предлагаше дълбоки промени в клубните структури, повече права на клубните сосиос и обновяване на управлението според последните тенденции на бизнеса. Сълзите на Нунес бяха заменени от енергичността на помощниците на Лапорта. Като контрапункт на ставащото в Реал (Мадрид), където Флорентино Перес наложи управление в духа на глобализацията, изборът на Лапорта бе идеалният: срещу класическия магнат бе предпочетен колективът, децентрализираното управление и стилът на никнещите като гъби интернет компании. Лапорта и неговият екип предложиха истинска революция на технократите в областта на футбола.

Пет години по-късно колективът се разпадна, онези блестящи мениджъри напуснаха кораба и моделът се промени в нещо, до болка познато от миналото: остана Лапорта, обграден от приятели от детинство (тоест помощникът, който не задава неудобни въпроси). Една класическа схема в света на футбола: президентът и неговата управа от ласкатели.

Само за два сезона управлението на Лапорта превърна Барса в най-ценената футболна марка в света. По същото време Флорентино Перес напусна Мадрид и го изложи на безпрецедентна управленска криза, при която претендентите за поста му решаваха споровете си в съда. Какъв контраст. Най-доброто клубно управление заедно с най-красивия футболен спектакъл на зеления терен на "Ноу Камп". Две титли, една Шампионска лига и вълшебна игра, вдъхновявана от Роналдиньо - това бяха най-силните мигове на Барселона.

Как един толкова добре начертан модел се срина за няколко месеца? Беше ли Барса футболният еквивалент на кухите компании, които взривяваха световната икономика? "Стигнах до заключението, че в клубовете, които не са анонимни акционерни дружества, е нужен президент, който не разбира от футбол или който заема по-голяма дистанция към футболните звезди. Флорентино, който упражни изключително управление, си тръгна заради прекалената си близост с играчите. Лапорта пък ще трябва да си тръгне повече заради своите жестове, отколкото заради управлението си."

Така говори бивш директор от управата на Барселона, който не пожела името му де бъде споменато. Нещо, което е характерно за този период: никой не иска да говори с имена и фамилии. Твърде много са хората, които са се притаили и чакат своя миг. Като преди това искат да видят трупа на Лапорта.

"Ще ви дам друг пример - продължава същият човек. - Франк Рийкард осъществи слабо спортно управление с красиви жестове и си тръгна под аплодисментите на публиката. С течение на времето ще се разбере, че Лапорта имаше добро управление с неприятни жестове и прояви, което ускори неговия край."
Всички източници - повече или по-малко приближени до президента, сочат към един и същ човек: виновникът е Лапорта. Или по-скоро крайностите на неговия характер, които поставиха под въпрос основите на едно добро управление.

Поставени под всекидневното наблюдение на спортната преса, жестовете и проявите на Лапорта започнаха да се коментират повече от управлението му. Последица от вроденото на спортната преса и на самия испански футбол опростяване на нещата. "За разлика от това, което изглеждаше, Лапорта участваше много малко в управлението - свидетелства друг директор. - Всъщност в самото начало участието му бе нула. Но остана впечатлението, че именно той управляваше. Явно е, че той трябваше да се ограничи с представителни функции: когато е сключен договор, той трябваше да бъде на снимката."

Успехите на Барселона обаче насочваха все повече вниманието към личността на Лапорта и към играчите. Останалото остана встрани. Но под светлините на прожекторите неговите импулсивни реакции, неговата крайност, започна да деформира реалната представа за управлението. "Неговите политически крайности в началото не бяха проблем - разказва бивш съратник на Лапорта. - Неговите националистически идеи бяха добре познати, но нямаше да представляват проблем, ако не бяха свързани с дейността му на президент на Барса. Барселона е клуб, който понася отлично най-различни политически мнения, включително и национализма.

Така например привързаността на Гаспарт към (дясната) Народната партия бе добре позната, но тя въобще не бе проблем за клуба. Лапорта обаче се провали. Той се издъни в своите жестове и прояви. Той нямаше нужда да скандира "Да живее Каталуния". Подходящото за един клуб бе да се скандира "Да живее Барса". Това не обижда никого."

Лапорта престана да слуша своите съветници. Дойде първата криза на ръководството (напускането на Росел и някои други директори), която не разтърси силно клуба. В годините на славата и головете Лапорта се превърна в най-популярната личност в Каталуня. Един вестник изчисли, че за една година той е участвал в над 400 публични акта. По време на изборите в Каталуня имаше скандали между кандидатите, които държаха да се снимат редом до Лапорта. Той бе най-желаният. "И въобще не успя да овладее това положение. Не направи крачка назад." Той се надяваше да получи протекция. Но я загуби. Пиян от популярност, той не преценяваше вече своите жестове.

Стана ясно, че темпераментен човек като Лапорта не изглежда най-препоръчителен да ръководи Барселона в сегашния критичен момент. Трябва да се види докъде ще го доведат неговите импулси. Казват, че има темперамента на централен нападател и умее да играе само в нападение. И на преследван президент, който действа отчаяно в шизофреничния финал на мача.

Луис Гомес, "Ел Паис"

Последна промяна ( 23 July 2008 )
 
< Предишна   Следваща >

Трябваше ли Чигринский да бъде продаден?
 

Потребители: 685
Материали: 4856
Връзки: 5

В момента 1 гост онлайн
© 2008 Barcelona-Bulgaria.com - Всички права запазени.